За съдържанието на книгата

Книгата върви в хронологичен ред — от най-старото към най-близкото. Всяка глава по-долу е дадена с кратко резюме и списък на дяловете в нея.

I. Общи географски сведения за Горски извор

Селото лежи на международния път Виена — Белград — Ниш — София — Пловдив — Цариград, на седемнадесет километра от Хасково и петнадесет югозападно от Димитровград, в северните склонове на Източните Родопи. Главата описва землището и границите му, повърхнината, почвите и водите, и завършва с преброителни данни от 2 декември 1985 г.

Пътят разделя селото на южна и северна част; през южната тече малка безименна река със своите мостове, между които „железната киприя“. Отделно място е дадено на строителните материали — от кариерите, откъдето са ломени камъните, до първата керхана за керемиди на Христо Велчев Мечков и по-късния преход към фабрични тухли.

• Разположение, съседни землища и шосейни връзки
• Реката, дерето и мостовете в селото
• Къщи и строителни материали; кариери, тухли и керемиди
• Площадът и обществените сгради; паметникът на загиналите; паркът
• Търговия и комунално-битово обслужване
• Почви, климат, ветровете Белчо и Маричника, язовирите в землището
• Домакинства, сгради и жилищна площ (2.12.1985 г.)

II. Старини

Опис на всичко старинно, намерено в селото и землището му — селище по селище, находка по находка, с точни размери, датировки и инвентарни номера от музейната сбирка. Тук авторът на няколко пъти излиза от третото лице и записва собствените си находки от 1973 и 1974 г.

Каменните бойни топки, намирани в „Хаутя“, „Бобината язма“, „Кьолусу“ и „Еленчето“, старите хора свързват с битката от 1230 г. между византийци и българи; главата изброява кой, кога и къде е намерил всяка от тях.

• 1. Старинни селища — включително Карапазарли
• 2. Други старини в землището — Църквището, Калето, Суджак, Каежика, Чиликовият кладенец, кладенецът край Читачката река, каменни бойни топки, водопроводът при „Бобината язма“, калдъръмите
• 3. Старинни монети — римски, византийски и македонски
• 4. Могили — петнадесет на брой в селото и землището му

III. Народи и племена, населявали землището

Кратка, но плътна глава: кой е живял тук преди нас. Тръгва от първобитните хора по пещерите, минава през траките и техните могили-гробници „Татар тепе“ и „Чуките“, през завладяването от Филип II Македонски, през римската и византийската власт.

Силата ѝ е в метода — всяко твърдение е закачено за конкретен предмет, който може да се види в музейната сбирка на селото: кремъчни остриета и костени шила от „Юрук чешма“, тежести за прав тъкачен стан, монети с ликовете на Александър Велики, Гордиан, Елагабал и Каракала, калдъръмът между двете калета, водопроводите, старинните черкви в „Църквището“ и „Юртето“.

IV. Заселване

Най-разказвателната глава. Откъде идват хората на Горски извор? Авторът излага всички предания, които е чул — че са дошли от Димотика, от родопските лабиринти, от съседната Светлина, от изчезналото село Бариево — и чак след това посочва кое смята за най-достоверно.

Приетата версия: през XVI век турското управление заселва нови селища край пътя, по който минава султановата поща, за да я пазят от обири; тогава живеещите в Шукир българи са вдигнати насила и заселени тук. Следват преданията за прадядото на Бозуковите, за чумата, за Дивата юрдечка и Биволаря — последното с песен.

• Някогашното местожителство · Иноглово · В Шукир · В Бариево
• Султановата поща
• Ново местожителство · Азмака
• Възникването на село Светлина
• В нови жилища · Преселници · Чумата · Закрила · Нови пришелци

V. Горски извор през епохата на турското владичество

Общественият и политическият живот на селото под турска власт: кои са били мухтарите и кехаите, къде се е помещавало джемаатът, как е построено шосето през селото. Тук са и двата най-важни строежа на епохата — черквата и първото училище — разказани подробно, със средствата, майсторите и съпротивата, която е трябвало да се преодолее.

Втората половина на главата е за отношенията между българи и турци: разкази за баща и хайдутин от Горски извор, за грижите към кадъните, за разпилените ябълки — и накрая за Освобождението на Коручешме (старото име на селото) и двойната радост, която го съпровожда.

• Кметове и кехаи · Строежи
• Построяване на черквата · Построяване на първото училище
• Каранастевата чешма; чешмите в селото и в землището; За Поповото дере
• Източна Румелия
• Отношението между българи и турци · Баща и хайдутин от Горски извор · Грижи към кадъните · Разпилените ябълки
• Освобождението на Коручешме · Двойна радост

VI. Горски извор след Освободителната война 1877/1878 година до 9.IX.1944 година

Най-обемната глава. Започва с поминъка — земеделие с дървено рало, сърп и дикани, при което хората „бяха истински роби на земята“ — и продължава с овощарството и лозарството.

В средата ѝ стои азбучният опис на местностите: над четиридесет имена от „Аладжовият бунар“ до „Язмата“, всяко с разстояние и посока спрямо селото, вид на почвата, какво се сее там и откъде идва името. Това е най-подробно документираната част на цялата книга.

Следва общественият живот на новото време: управлението, организациите, училището и читалището, кооперациите и хората, които ги изградиха. Отделни портрети са дадени на заслужилите кооператори, включително на Киро Дяков Панушев — човекът, когото въведението сочи за пример на честност. Главата съдържа и разказа за бунта на жените от 1918 г., когато Елена Кирева Георгиева събира над десет жени пред къщата си с думите „Няма да дадем на комисията жито!“.

• Поминък · Овощарство · Лозарство
• Местности — азбучен опис на землището
• Управление · РМС, БКП и БЗНС · Строежи
• Просвета и училището; училищни документи
• Читалището „Пробуда“ и заслужили читалищни дейци
• Кооперациите: от 1913 до 1923 г. и от 1924 до 1944 г.
• Заслужили кооператори — Киро Дяков Панушев, Иван Пилев Картов, Аврам Чорбаджийски
• Ученическата кооперация „Подкрепа“
• Здравна служба · Телеграфо-пощенска станция · Участието на селото във войните
• Бунтът на жените от Горски извор
• Обществени дейци — Симеон Илчев, Тенчо Иванов Бакалов, Тилю Георгиев Кисьов

VII. Задружен живот

Годините след 9 септември 1944 г. — селкоопът, ТКЗС-то, занаятчийската кооперация, училището и читалището в новото им положение, с таблици за производството и с преписани укази, грамоти и свидетелства.¹

Последната трета на главата обаче е нещо друго: това е фолклорният архив на селото. Над двадесет народни песни са записани с целия им текст, а за някои е отбелязано кой ги е пял и кога — например „Изпята през 1969 г. от Невена Найдева Данкова от Горски извор“. След тях идва календарът на народните обичаи. Главата — и книгата — завършва с музейната сбирка, впечатленията на посетителите ѝ и четири родови дървета.

• Кооперативен живот 1944 – 1970 г. — селкоопът
• Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)
• Занаятчийска производителна кооперация „Желю Дяков“ · Пчеларско дружество · Строежи
• Просвета и училището; документи, укази и грамоти; добри просветни служители
• Читалището и заслужили читалищни дейци — Паско Пенев Богданов
• Народни песни за Горски извор — Майстор Стоянчо, Стани, стани, Раде, Турци Добра откраднаха, Смъртта на Георги, Радините несгоди, Руси на сбор отива, Двама братя бунар градили, Деля в Дервеня отива, Петко си биволи загуби, Петър и Кевдора, Аргатин Грозю, Убил брата си, Ангел войвода, Комити, Пироня Коручешме спасява, Чорбаджи Вълю, Цар Марин
• Народни обичаи — коледуване, водици, биене на тенекия (Баба Марта), великденски заговезни, лазаруване, каролени, змиорка, Гергьовден
• Киното — от теснолентовия апарат в края на 1951 г.
• Музейната сбирка (открита 28.08.1971 г.) и впечатления на посетителите
• Здравната служба · Обществени дейци — Деля Филипова Димова
• Родови дървета — на Тодор и Славчо Жекови; на Киряковските; на рода на Тазю Кирев Димитров; на родовете, които първи са заселили сегашното село Горски извор