Каква е тази книга
„Горски извор в своето близко и далечно минало“ е пълна история на едно село в Хасковско — от кремъчните остриета, намирани в местността „Юрук чешма“, до музейната сбирка, открита в селото на 28 август 1971 година.
Не е сборник с очерци и не е спомен. Книгата е съставена така, както се съставя история на селище: в хронологичен ред, глава по глава, с посочен извор за всяко твърдение. Авторът е следвал утвърдените за времето си образци:
„Материалът е съставен в хронологичен ред. Спазени са дадените образци-планове и указания от много известните Йото Нинов, Христо Ботушаров и други наши историци.“
Обхватът е седем глави. Първата описва землището — къде лежи селото, какви са почвите, ветровете, реката и мостовете над нея. Следват старините и монетите, народите и племената, населявали землището, преданията за заселването, епохата на турското владичество, времето между Освобождението и 9 септември 1944 г. и накрая годините на задружния живот. Вътре са поместени азбучен опис на местностите, преписани дословно документи, над двадесет народни песни, календарът на народните обичаи и четири родови дървета.
От какви извори е съставена
Авторът изрежда изворите си още във въведението — и това е може би най-ценното в книгата:
„Сведения за написването му са взети от посочената литература в приложения списък в края. Това са книги, списания, вестници, списъци, протоколи, актове, декларации, договори, свидетелства и много други още документи, в които е писано нещо за Горски извор, което ни интересува. Издирвани са от библиотеки и архиви: от окръжния архив в гр. Хасково, от архива на СОНС и от тия на училището, читалището, черквата, ТКЗС-то, селкоопа, на организациите в селото и от други още обществени и частни архиви; от бележки на пътешественици, от етнографски и археологически находки, от спомени на хора, участвали в това, за което се разказва, от съвременници, от зрители и от разкази на тия, които са научили нещо ценно от бащи и деди, от познати и приятели.“
Там, където документ липсва и остава само паметта на хората, авторът е приложил едно просто и строго правило:
„За достоверни са приемани само ония спомени и предания, с които са били съгласни всички от селото.“
Затова в текста преданията за заселването са дадени по няколко наведнъж — авторът ги излага всички, а после посочва кое от тях смята за най-достоверно и защо.
За кого е писана
За хората от Горски извор — и за всеки друг, който никога не е чувал за селото. Така го казва самият автор:
„Всеки, който никога не е бил в Горски извор, не го е виждал, от никого нищо не е чувал за него, само с едно прочитане на „Горски извор в своето близко и далечно минало“, ще получи пълна и ясна представа за селото. Ще научи и знае много повече дори и от някои, които са родени и живеят в него.“
А за самото село е замислена като нещо повече от четиво:
„За хората от Горски извор ще бъде като настолна книга. През свободното време всякога ще им бъде под ръка… Ще го четат и препрочитат много и много пъти, защото в него са разказани интересни, затрогващи и поучителни епизоди из миналото на родното им село.“
Тази сметка се оказва вярна по един много буквален начин: страница след страница книгата изброява имена — кой е строил моста при „железната киприя“, кой е поддържал кладенеца в „Димчовия бунар“, кой е внесъл най-много експонати в музейната сбирка. Почти всеки род от селото се среща някъде в нея.
ISBN: 9548969491