Илия Данков Илиев

На заглавната страница авторът се подписва кратко: „Илия Данков Илиев, автор“. В самия текст се среща още по-пряко — на две места, където описва находки, той излиза от третото лице и пише за себе си: „Аз, пишещият, Илия Данков Илиев от село Горски извор…“

Книгата не съдържа негова биография. Но той е и герой в собствения си разказ: името му се появява в главите за училището, за читалището, за кооперацията и за музейната сбирка — винаги мимоходом, в изброяване на други хора. От тези отделни споменавания се сглобява живот на един селски учител.

Учител

Присъства в училището в Горски извор от началото на тридесетте години до средата на шестдесетте — почти всичко, което знаем за него, е свързано с тази работа.

  • 1932 г. — по негова инициатива, заедно с Паско Пенев Богданов, читалищното ръководство разиграва томбола. Чистата печалба се внася в кооперация „Братство“ във фонд „Постройка на читалищен дом“. Така се слага началото на фонда, от който след години ще бъде построен читалищният дом.
  • 1938 г. — когато кооперацията купува дворно място със сгради, учителят Илия Данков предлага на управителния съвет долният етаж да се преустрои в едно широко помещение и да се даде на читалището. Съветът приема; вдигат се преградните стени, отваря се отделен вход откъм улицата. Полученият салон служи за читалня, за репетиционна и за събрания.
  • Учебната 1951/1952 г. — постъпва на работа като директор на началното училище и на прогимназията в селото.
  • 1964 г. — в преписано в книгата свидетелство от 21 април 1964 г. се подписва като учител на класа.

Кооперативен деец — и наказан за това

Освен учител, той е счетоводител на потребителна кооперация „Братство“ и ръководител на училищната книжарска кооперация „Подкрепа“. В годините преди 9 септември 1944 г. това е работа с последствия. Книгата разказва как е бил наказан:

„Илия Данков, счетоводител на кооперацията и ръководител на училищната книжарска кооперация „Подкрепа“ беше наказан за това, че на един Тодоров ден не завел учениците си на черква, а отишъл в гр. Хасково да урежда сметките на кооперацията. За да го няма в селото, по искане на заинтересовани хора против кооперацията, беше изпратен да учителства в Македония и Добруджа и то не както другите за две, а за много години.“

Този пасаж е в главата за кооперациите, между разказите за други наказани по същото време — председателят на кооперацията, разследван за заговор, и началникът на пощенската станция, обвинен, че издава служебни тайни в полза на кооперацията.

Уредник на музейната сбирка

Музейната сбирка в Горски извор е открита тържествено на 28 август 1971 г. с 247 експоната. Към 31 декември 1976 г. те са вече 1270 — етнографски, археологически, монети и материали за революционното работническо движение, дарени от 130 души. Сбирката е отворена всяка сряда, събота и неделя.

Изречението, с което книгата приключва разказа за нея, е и най-краткото описание на автора:

„Уредник на музейната сбирка беше Илия Данков Илиев.“

Той не само подрежда сбирката, но и я попълва сам. В нея са заведени негови находки от местността край „Юрук чешма“ — костени шила, зъб на глиган, глинена тежест за прав тъкачен стан (арх. инв. №22, 23, 29), намерени през 1974 г., както и каменна бойна топка от битката през 1230 г., която открива през 1973 г. в „Карабунар“.

Как са го запомнили

В книгата при музея посетителите пишат впечатленията си. На 1 юни 1972 г. група граждани от Кърджали оставят следния запис — единственият портрет на автора, направен приживе от чужда ръка:

„Група граждани от гр. Кърджали посетихме музея в Горски извор. В него сварихме посетители пред таблото „Горски извор под турско робство“. Вперили поглед към уредника Илия Данков, затаили дъх, целите превърнати в слух, слушат с най-голямо внимание и жадно поглъщат думите му. А той застанал между тях като мъдреците от древността, разказва задълбочено, аргументирано и така увлекателно, че на пръсти, лекичко се приближихме, застанахме при другите и заслушахме това, което се разказваше за Сталю Кабаков…“

Същият човек, същият материал, същият начин на разказване — това, което посетителите чуват в една стая в Горски извор, е книгата, четена на глас.